Защо хипнотерапия?

Хипнозата - митове и истини

Работи ли хипнозата?

Какво се случва по време на хипноза

Комбиниране на хипнотерапията с когнитивно-поведенческа терапия и схема терапия

Няколко заключителни думи

 

“Ааа, хипноза - не.” “Скептичен съм - това са бабини деветини.” Или пък: “Страх ме е - как така ще ми бъркаш в мозъка?” 

Хипнозата е явление, с което се спекулира изключително много в общество, холивудски продукции и масови медии. Резултатът е, че е думата е изключително разпространена, а познанията за явлението, което стои зад нея, обикновено са минимални и имат малко общо с действителността. Хипнозата е някак мистифицирана и/или някак станала “страшна”. Това у едни предизвиква скептицизъм относно употребата й, а у други - откровена тревога.

 

Защо хипнотерапия?

Използването на хипноза с клинични цели се нарича хипнотерапия. За работата на този метод има солидни научни доказателства под формата на статистически изследвания (над 200) и други изследвания (като например образна диагностика - функционален ядрено-магнитен резонанс). Методът е намерен за ефективен, с изключително добри резултати за облекчение на болка, тревожни разстройства, зависимости и др. Средната продължителност на терапията е по-кратка от тази на почти всеки друг метод. Когато традиционната когнитивно-поведенческа терапия се комбинира с хипнотерапия, това води до резултати за средно по-малко сесии отколкото ако се използва само когнитивно-поведенческа терапия. 

Освен изключително ефективен, методът е и много приятен. Хипнозата е едино контролирано трансово състояние, а трансът е приятен и сам по себе си отпуска и лекува.

Показателно е, че университетът в Станфорд, който е един от водещите центрове за изследвания в областта на психичното здраве изследва и работи с хипнотерапия, начело с д-р Дейвид Спигел (David Speigel).

 

Хипнозата - митове и истини

Много са разпространените митове относно хипнозата и варират от това как и кой въвежда до това какво се случва по време на транса и след транса. 

 

Относно въвеждането в хипноза съществуват два противоречиви мита. 

 

Единият гласи че хипнотизаторът може да вкара някой в хипноза както и когато поиска (например с поглед), дори против волята му. Истината е друга. Човек, за да влезе в хипноза, е необходимо да е съгласен. Няма как да сме еволюирали толкова безпомощно податливи на чужда воля. Да, манипулация е възможна, но същевременно сме много чувствителни към нея и - ако открием, че искат да ни манипулират - ставаме изключително внимателни, потенциално избягващи или дори агресивни към манипулатора. Важи и за въвеждането в хипноза - дори и по някакъв начин, макар много трудно, да успеем да индуцираме лек моментен транс у някой против волята му, определено няма да стигнем по-далеч от това да му стане много неприятно и дори да започне да ни отбягва. В хипнотерапия обаче това е изключено. Хипнотизиран и хипнотизатор са съюзници с общи цели - целите на хипнотизирания. Клиентът/пациентът влиза в хипноза по свое желание и - в общия случай - толкова дълбоко, колкото поиска.

 

Диаметрално противоположна е легендата, че въвеждането се прави по строго определен начин (напр. с размахване на часовник пред очите на някой). Всъщност въвеждане в хипноза може да стане по много начини, дори само с разказ, като се следват определени принципи на утилизация на това което се случва и на собствения опит, история, език и цели на хипнотизирания.

 

Друг мит е, че човек е напълно лишен от волеви контрол след като е въведен в състояние на транс - че могат да му бъдат внушени радикални идеи, които са против неговия интерес и ценности - например да издаде своя съкровена тайна на хипнотизатора, да му преведе пари или да убие президента. Логиката обаче е същата като при въвеждането - хората далеч не сме толкова безпомощни спрямо чужда воля и внушение. Ако докато човек е в транс, терапевтът каже нещо абсурдно - като “ще отидеш и убиеш президента” - човекът така ще се учуди, че ще се събуди и вероятно (минимум) няма да стъпи при съответния терапевт. След въвеждането в хипноза се следват, с образни и преживелищи техники, целите на пациента, които той е мотивиран да постигне (заради което е мотивиран и да влезе в транс).

 

В тази посока върви и мит, че човек просто може да остане в хипноза и да продължи да ходи и действа. Далеч е от реалността. Всъщност в хипноза почти винаги човек остава неподвижен и безмълвен и няма никакво желание да говори и да се движи. Ако случайно уговореният сценарий и техника са такива, при които е необходимо някакъв разговор с пациента, това се изговаря и хипнотизаторът дори полага усилия това да не е съпроводено с излизане от транс. Ако няма мотивация (от страна на клиент) и усилие (от страна на терапевт), естествената посока е човек да излезе от транс при говор и движение.

 

Съществува мит, че човек не помни нищо след хипноза. Амнезията след хипноза за внушенията и представите предизвикани по време на хипнотичния транс наистина е възможна, но не е честият случай. Може да се договори хипнотизаторът да направи внушения клиентът да помни. Но дори и да няма спомен какво точно е говорил терапевта, клиентът има ясно съзнание, че не е заспивал, а е чувал всичко и също толкова ясен спомен, че изобщо не се е движел и говорел. Но самите фантазии и образи, както и думите на терапевта, е възможно да са някак мъгляви - като насън - и дори да се губят.

 

В практиката си съм срещал и някаква мъглява представа, че самото влизане в хипноза може да те повреди по някакъв начин. Всъщност трансът сам по себе си е лечебен, което важи и за близкото състояние на сън. Човек, особено с подходящите внушения, обикновено се чувства изключително добре и отпочинал след хипноза. Ако представата е, че директно “пипам” софтуера на човек - начинът му на мислене, на чувстване, на действие - това е възможно, доколкото и той е мотивиран и отново - не против волята му. Често внушенията всъщност са доста свободни и много се оставя на собственото несъзнавано на пациента, на собствения му опит, фантазии, спомени, мисли.

 

Съществува и легенда, че е възможно да не излезеш от транс. “Какво ще стане ако ти изведнъж излезеш / получиш инфаркт?”. Ами нищо особено. Съществуват два варианта - човек или ще си излезе от транса от само себе си или ще заспи и ще се събуди - отново вън от транс. Искрено се надявам да не получа инфаркт и ми се струва много малко вероятно такова нещо да се случи по време на хипнотерапевтична сесия.

 

Работи ли хипнозата?

Една последна легенда си заслужава да се спомене и тя върви в обратната посока на гореизброените. Докато те казват, че хипнозата е много силна и затова - много опасна, съществува и версия, че хипнотерапията не е сериозна интервенция и е някаква ретро-шарлатания. 

Хипнотерапията като такава води началото си от практиките на Франц Месмер, които впоследствие са отречени, но в епохата, когато е живял, предвид нивото на медицината, самото стоене далеч от доктор (който често просто е пускал кръв на болния като единствена интервенция), е било добра идея. Това, че някой избира месмеризма пред медицината в онези години е възможно да е повишавало шансовете му за оздравяване.

Относно ефективността на  съвременната хипнотерапия, както вече обясних по-горе, са проведени ред изследвания. В собствената ми практика се е случвало единична сесия да постигне огромни резултати, което е изключително удовлетворяващо и за хипнотизирания, и за мен.

 

Какво се случва по време на хипноза

И ето, че стигаме до това което всъщност се случва по време на хипноза.

Сесията започва с въвеждане, последвано от задълбочаване. Терапевтът използва набор от техники, за да въведе човека в транс и да задълбочи трансовото състояние - може да има броене, образни техники и други. 

Типични за трансовото състояние са няколко явления, които в Станфордския университет са успели да свържат с конкретни патърни на мозъчна активност.

• Първото е концентрирането върху върху вътрешния свят и загубата или намалената съзнателност за външния. Избледняват мисли за какво може да стане после, тревогим, дори и мислите относно какво става в момента. Това в голяма степен се дължи се на понижена активност дорзалния преден цингулат. Той е област в мозъка, която има важна роля в насочването на вниманието според контекста или специфичната ситуация. Образни изследвания с функционален ядрено-магнитен резонанс са установили тази понижена активност, както и, че по-хипнотичнабилните хора имат повече активност на успокояващия невротрансмитер ГАБА в тази област. Общият ефект е, че са по-способни да се откъсват от околния свят, да отделят по-малко внимание на това, което се случва в момента и да се насочат навътре или във фантазия.

• Това, което има най-голямо значение е засилената когнитивната гъвкавост или внушаемост - възможността да подходиш към старо събитие по нов начин, да го видиш различно, без предразсъдъци и осъдителност.Може да бъде приложено и към вреден навик, поведение. Вредящи поведения могат да бъдат видяни в цялата си емоционална палитра и нови, заместващи поведения да бъдат изживени.  Всъщност когнитивната гъвкавост е нещо, което е от изключително значение за абсолютно всеки терапевтичен метод.

• Третото, което се случва е едно отделяне на човек от собственото си его, от собствената си представа за личност това за това, което дадено поведение означава за собствената му личност. Това е изключително важно за постигането на когнитивна гъвкавост, за нови начини на мислене и нови поведения. И второто, и третото явление най-вероятно са свързани с инверсирана (обратна) функционална свързаност (когато една област е активна, друга не е) между две мозъчни области. Първата е с голямо значение за изпълнителните функции като воля, внимание, работна памет - дорсолатерален префронтален кортекс. Тази повишена активност е на фона на понижена такава задния цингуларен кортекс, която е част от мозъка, която е активна, когато мислим кои сме ние и какво означава това, което правим за нашия образ, за аза. Активността й се понижава и при медитация, и при хипноза, което води до медитативното отдалечаване от аза (дисоциация) - човек изживява нещо без да го оценява или без да мисли какво означава за личността му. Това увеличава когнитивната гъвкавост - ако например си мислиш, че човек като теб не прави такива неща, е възможно да се спреш, да не го опиташ. Би помогнало дори и по принцип да си мислиш “човек като мен не приема хипнозата насериозно”. Това обяснява и защо децата са много хипнабилни - за тях всичко е игра и няма такъв контрол върху какво става, азът не е особено силен. Когато това спре да е така хипнабилността спада и остава стабилна от ранна младост до късна старост.

• Друго явление, което е от значение е засиления съзнателен контрол върху телесните функции. Това помага например да преживяваме стресови минали или въображаеми събития в спокойно тяло, което променя отношението към тях като към нещо минало, не релевантно. Помага и в контрола на болката. Явлението се дължи на по-висока функционална свързаност (някои области са неактивни или активни заедно) между лявата част на вече споменатият дорзолатерален префронтален кортекс, който играе важна роля в изпълнителните функции и исулата, която помага на мозъка да контролира телесни функции. Резултатът е, че по-добре съзнателно контролираме какво се случва в тялото ни.

 

Комбиниране на хипнотерапията с когнитивно-поведенческа терапия и схема терапия

Хипнотерапията е изключително подходяща за комбиниране с други методи.

Комбинацията с когнитивно-поведенческа терапия (КПТ) е почти естествена. В КПТ, още в началните сесии, се изработва една концептуализация относно това, което се случва с пациента. Концептуализацията свързва личността с настоящите проблемии дава отговор на въпроса защо това, което се случва, се случва точно на Х, точно в момента. Тя също така дава представа как проблема или заболяването се поддържа и задълбочава с порочни кръгове на мисли, емоции и поведения.

Тези мисли, емоции и поведения, след като бъдат осъзнати, могат да бъдат обект на промяна в хипноза. Също така в хипноза е възможно да се прави десенсибилизация при тревожни разстройства - например към микроби, говорене пред публика, паяци, височини - каквото ви хрумне.

 

При схема терапията също се прави концептуализация относно проблема, през призмата на един различен терапевтичен метод. В него изключително много се работи с образни техники, в които човек изживява някои травмиращи събития по нов начин, с подкрепа до себе си. Това не променя спомена, но съществено променя отношението към спомена и към следите, които той е оставил. Такива образни техники могат да се приложат и след въвеждане в транс, което засилва естествено засилва ефекта на образната техника.

 

Няколко заключителни думи

В заключение ясното послание е, че хипнотерапията е изключително ефикасен метод. Той е и много подходящ за комбиниране с други терапевтични подходи. Използването на транса за промяна на мисли, отношение към спомени или поведение е не само подходящо, но и много приятно. Резултатите са бързи и учудващо добри.