Помощ при...
Емоционални и социални проблеми
Съществуваме благодарение на емоциите си. Те са нашият ориентир какво трябва да направим, към какво да се стремим или какво да избягваме. Емоциите ни са продукт на милиони години еволюция на нашия изключително адаптивен вид. Предизвикателствата на съвремието обаче са твърде различни от тези на изключително дълга част на съществуването ни, а и се променят твърде бързо. Нашите еволюционни механизми не успяват да “наваксат”.
Често хората, които търсят помощ от психолог изобщо не покриват диагностичните критерии за някакво психическо заболяване. Те обаче изпитват реален дискомфорт или демонстрират неработещи поведения заради интензивни чувства и емоции, които не успяват да потиснат или преработят.
Помощ би могла да бъде потърсена заради емоционални проблеми, проблеми във връзката, проблеми в отношенията с близки, приятели и общност, проблеми във функционирането (например себеизява, работа и др.) или някакво неработещо, но ригидно поведение.
Психотерапията е изключително полезна в тези случаи. Тя помага на човек да влезе във връзка със себе си и реши конкретния проблем, но често пъти и да израстне личностно и реши ред други свои проблеми.
При когнитивно-поведенческата терапия се тръгва от конкретен проблем или симптом, но се стига до формулировка, която свързва проблема с личността. Тази формулировка служи за основа на един интегриран терапевтичен план и пътна карта в работата на психолог и терапевтиран. Възможно е да се използват различни техники и похвати според спецификата на човека и неговия проблем, но формулировката позволява подходът да остане фокусиран и последователен.
Най-общо терапевтичната интервенция би могла да бъде краткосрочна - за някакво временно затруднение - или по-продължителна - ако имаме ред ситуации свързани с някакви личностни особености.
Разстройства на настроението
Животът ни е изпълнен както с тъга, така и с моменти на приповдигнато настроение. Тези емоции са нашият начин да разберем, че трябва да се отдръпнем и възстановим или пък нашата емоционална награда, която ни подсказва да продължим “в същия дух”. Когато епизодите на тъга или приповдигнатост са отговори на нещо, което ни се случва и емоциите не са прекомерни, те са част от това, че сме живи. Ако обаче те надхвърлят тази рамка и станат твърде дълги като продължителност или интензивност - или пък са несъответни на реалността - често можем да говорим за разстройства на настроението.
Разстройствата на настроението най-общо са свързани с твърде интензивна или несъответна на реалността промяна в настроението. Тъгата или еуфорията може да са отговор на реално събитие, но да са твърде интензивни или продължителни. Те може и да изглежда сякаш се появяват изневиделица и нямат общо с това, което ни се случва и заобикаля.
Най-популярна, както сред нашия ежедневен речник, така и като разпространение сред населението, е депресията. Тя може да прояви като единичен депресивен епизод, периодични епизоди или продължително тъжно настроение (обикновено с по-нисък интензитет), наречено дистимия.
Когато депресията се комбинира с епизоди на крайна еуфория, говорим за биполярно афективно разстройство (БАР), като отново този епизод или епизоди биха могли да са с различна тежест и продължителност.
Често се среща коморбидност (съвместно съществуване) на депресивно разстройство с тревожно такова и/или с разстройство свързано с употреба на вещества.
Тези разстройствата са податливи на терапевтична интервенция - самостоятелно или в комбинация с медикаменти. Обикновено медикаментите биха могли да са “патерицата” в един критичен момент, а психотерапията - да ни помогне да преодолеем трайно болестта и предотвратим завръщането й.
Тревожни разстройства
Тревогата е наш неразделен спътник в живота. Тя е в основата на един уникален механизъм, който ни помага да оцеляваме и да се развиваме. За нещастие нашето развитие е твърде бързо и интензивно, за да позволи еволюцията да адаптира своите механизми. Съвремието ни е изпълнено с предизвикателства и стресови фактори, които не са животозастрашаващи или определящи, но - уви - ние реагираме сякаш те са точно такива. Ако нашите тревожни реакции са твърде чести или прекомерни като интензитет спрямо събитията в реалността, често можем да говорим за тревожни разстройства.
Тревожните разстройства са изключително “богата” категория в психопатологията. Обикновено те се развиват на един общ невротичен темперамент и са повлияни от стресови събития или периоди, но имат много разнообразни проявления.
Един общ и прекомерен тревожен фон би могъл да среща формата на генерализирано тревожно разстройство, в което тревожното състояние е почти постоянно, а провокиращите го фактори и мисли често се сменят.
Ако са налице остри епизоди на паника, често свързана с мисъл за възможна загуба на контрол, съзнание или смърт, бихме могли да търсим паническо разстройство.
Когато обект на интензивната тревога са конкретни обекти или ситуации можем да говорим за фобийни разстройства.
Често срещано и особено изискващо откъм време (инвестирано в емоции, мисли и действия) е обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР). При него откриваме някаква мисъл или мисли - обесия - често свързана с идеята за възможно причиняване на вреда. Възниква тревога, с която страдащият се “справя” по един нездрав начин - чрез компулсивни, често ритуалистични действия и/или мисловни предъвквания.
Тежки травматични събития или периоди на травмиращ опит биха могли да доведат до посттравматични стресови разстройства (ПТСР). Те обикновено се изразяват в една прекомерна и продължаваща във времето реакция, която е била адекватна за момента или периода на травмата, но вече не е.
Горепосочените е възможно да съществуват в различни комбинации.
Тревожните разстройства са податливи на психотерапия - самостоятелно или в комбинация с медикаментозна терапия.
Злоупотреба и зависимост
Ние, хората (а и не само), сме склонни да търсим някаква промяна на състоянието на съзнанието - особено ако е свързана с приятни усещания. Склонни сме и да се стремим към възнаграждение и отдих. Психоактивните вещества и някои наши пориви са отговор на тези естествени нужди, който отговор обаче не е невинен и крие рискове.
Терминът “зависимост” най-често (но не единствено) се употребява в контекста на излязла извън контрол употреба на психоактивни вещества (ПАВ). Зависимостта е крайната и най-тежка фаза на три типа “отношения” с веществото или поведението - употреба, злоупотреба и зависимост.
Употребата е спорадична и контролирана и не носи дискомфорт, социални и здравословни проблеми. Тя обаче крие риск от прерастване в злоупотреба и зависимост. Злоупотребата се характеризира с прекомерна употреба, която предизвиква някакви житейски проблеми и не е напълно контролирана, но все още проблемите са ограничени, а контролът - макар и занижен - е налице. Когато проблемите са повсеместни, веществото е в центъра на живота ни, проявяваме реакции на абстиненция (отнемане) и контролът е изгубен, говорим за зависимост.
Зависимостите са изключително тежки и упорити патологии. Причините са много, но на преден план изпъкват нашите изключително повратливи начини да оправдаем и потърсим веществото/поведението и биологичните механизми, които помагат да го направим.
Необходимо е кажем, че зависимостта може да не е единствено към психоактивни вещества. Една изключително тежка и - за съжаление - разпространена у нас зависимост е тази към хазарта. Макар да не е развита към вещество, механизмите на възникване и поддържане на болестта, както и психологическата работа с нея са сходни.
Психотерапията най-често е единствен вариант за трайна ремисия или освобождаване от зависимостта. При медикаментозно отдръпване, без последвала терапия, вероятността за рецидив според обема научна литература е близка до 100%. Въпреки предизвикателствата на патологията, различни терапевтични методи, заедно с активна подкрепа и силна мотивация на попадналия в капана на зависимостта могат да доведат до успешно излекуване.