Точно твоята хипноза

Хипнозата в известен смисъл няма начин да не е индивидуална. Да, много колеги, които се занимават с метода говорят за и дори създават “скриптове” и “протоколи”. Това, особено ако намерението е да се създаде запис за широко ползване, има смисъл. При индивидуална хипноза - значително по-малко. И “бащата” на съвременната хипноза, Милтън Ериксън, и Българската асоциация по хипноза и хипнотерапия са против скриптирането. Те учат на индивидуализиране на хипнозата, на принципи, а не на скриптове. Идеята е клиницистът-хипнотерапевт да знае как се изгражда, как се използва това, което се говори и случва с цел задълбочаване и внушения с максимален клиничен ефект. И аз лично поддържам този подход.

В случаите, когато ни хипнотизират и работим със скрипт или готов протокол или пък просто да слушаме запис, общият резултат за нас е индивидуален. В хипноза рядко се задават някакви категорични параметри. Например може да се говори за плаж, но често той ще си е плажът на клиента - хипнотизаторът нито ще знае, нито ще предлага например дали там има хора или вятър или палми или дори кое време на денонощието да е. Дори и да се внуши някакъв детайл относно плажа - това също се среща в някои водени медитации и хипнози - отново въображението ще нарисува нещо индивидуално, със свои щрихи в картината, със своя “камера”, свои варианти на цветове и кадри… Както в книга, която, дори и да описва герой или място максимално точно, всички си ги представяме различно. Възможност за обективно сравнение какви са индивидуалните разлики е след прочит на книга да се изгледа филм направен по нея. Аз лично винаги съм се изненадвал колко различно съм си представял места, герои и случки от това, което виждам на екрана.

А какво ли е когато се случи точно обратното - сякаш някой те води точно в твоята фантазия, базирана на точно твой спомен, опит… Всъщност дали е възможно изобщо? Как може някой да разгръща пред теб твоята фантазия?

Точно това се случва, когато индивидуализираме хипнозата.

Любимите ми хипнози са тези, в които идея си нямам какъв ще е сценарият и го създавам там, на момента, в кабинета. Опитът ми показва, че те са и най-достъпни и ефективни - клиентът влиза в транс по-естествено, често по-дълбоко, а резултатите са по-бързи и категорични[1]. Също – не на последно място – трансовото изживяване е по-приятно и за двамата.

Нека да вземем за пример програмист, който влиза в т. нар. “флоу” (поток)[2], когато пише код нощем и няма кой да го отвлича с постоянни чатове, срещи, въпроси. Цялата нощ е негова, може да си разучава нови неща, преправя кода и всичко, което му е необходимо. След като ми е разказал това мога да утилизирам точно тези думи в сценарий. Може да стане при въвеждане ("с всеки следващ ред все по-дълбоко в транс") или като същински сценарий (пише код, с който променя нещо в живота си, компилира, тества, пуска). Всичко това се смесва със странни, съноподобни преживявания - човек може да се озовава от място на друго, от изживяване в друго, да свързва неща, които иначе не би свързал. Много често рамкирането на мястото е почти никакво - просто хипнотизаторът насочва клиента към това, на какво да обърне внимание. Може някои усещания да са взети от разказа на клиента ("пуснал съм си тиха инструментална музичка, просто душицата ми се отпуска"), а други - просто да се

търсят с думи ("какво ли усещаш в момента...").

Резултатът е много приятен и за хипнотизатор, и за хипнотизиран. Обикновено обратната връзка от клиента е много позитивна. Точно след хипнозата тя се отнася до колко приятно е изживяването, а след известно време - колко добър (и обикновено изненадващ) е резултатът. Тази обратна връзка кара и мен, подобно на всеки клиницист с успешни случаи, да се чувствам супер.

Самият процес на транса е много приятен и за мен. Обожавам да си съчинявам сценарии и внушения на момента. Винаги в хипноза и хипнотизатор, и хипнотизиран са в някаква степен на транс (няма нужда да отбелязвам, че за хипнотизатора е много по-плитък транс, защото той постоянно го контролира). Когато обаче творя на момента моят транс е също с една идея по-дълбок, а усещането за субективно щастие - предполагам от творческия процес - несравнимо по-силно. Сякаш съм не само хипнотизатор, а и писател, като обаче пиша хипнозата заедно с човека срещу мен. Някои елементи са мои, а други - негови. Важи и за самия сценарий. Мога например да дам на клиента избор в хипноза, но (често за негова изненада ако дискутираме в последствие) аз идея си нямам какво е избрал. Определено индивидуално, но и интересно, вдъхновяващо преживяване.

Точно тази седмица ми се случи да направя няколко такива хипнози. Завършвам я с едно приятно усещане, припомняйки си изживяването докато пиша тези редове. Чакам и с нетърпение следващата, когато ще получа обратна връзка и отново ще седнем с моите клиенти да творим заедно.

[1] Това засега е просто клинично наблюдение от собствени впечатления, което не съм измервал статистически.

[2] Терминът е въведен от унгарския психолог Михай Чиксентмихай, за да обозначи състояние, в което се чувстваме в безвремие, щастливо потънали в това, което правим.