Схема терапия | Методи за дълбоко разбиране и промяна

Методът схема терапия

Схема терапията е модел, създаден да надгради класическия когнитивен модел, но постепенно еволюира в отделна терапевтична школа.

Схема терапията се опира на по-скоро сложна концептуализация, която работи с нашите житейски капани (наречени схеми) и начините, по които те влияят на живота ни.

Схема терапията включва и други концепти като режим на справяне, функционални и дисфункционални режими.

Целта на терапията е “победата” над схемите и дисфункционалните режими.

За да постигне това, методът работи с много разнообразни похвати, като в репертоара си има ред емоционално насочени образни техники и ролеви игри.

Тя е създадена от психологът д-р Джефри Янг заедно с няколко съизследователи. Янг е ученик на създателят на когнитивно-поведенческата терапия (КПТ), д-р Арън Бек, но намира някои затруднения с прилагането на метода. Тези затруднения той среща предимно при работа с хора, които имат характерологични проблеми или личностни разстройства. Състоят се в това, че тези хора обикновено нямат достъп до техните мисли зад едни изключително интензивни и понякога бързо сменящи се чувства или пък не могат да променят мислите с емпиричния анализ, който предлага класическата КПТ. Освен това често пъти те не експериментират и не сътрудничат на процеса извън терапевтичната сесия и имат проблеми във формирането на “съюз” с терапевта. Проблемите на тези пациенти обикновено са трудни за превръщане в ясни терапевтични цели - те са неясни, хронични и някак всеобхватни.

Според опита на създателите на схема терапията и ред терапевти, методът се оказва ефективен освен при личностни разстройства и при лечение на хронични депресия и тревожност, хранителни разстройства, проблеми на интимни двойки, дългогодишни трудности при поддържане на задоволителни интимни взаимоотношения, разстройства на употреба на вещества и др.

Схема терапията най-общо набляга повече от когнитивната на ранния опит и корените на проблемите на клиента и работи с повече емоционално фокусирани и образни техники, ролеви игри и др.

Тези житейски капани или схеми са едни всеобхватни конструкти, през призмата на които ние преживяваме света - в ред ситуации те диктуват нашите чувства, телесни усещания и вътрешни обяснения за това какво се случва, какви сме ние, света и бъдещето. Формирането на тези схеми обикновено е резултат от ранен, токсичен детски опит, като различни травмиращи за детето преживявания като изоставяне, малтретиране, пренебрегване и др., но е възможно е да са резултата на някакви общи характеристики на отношенията в семейството, като например свръхобгрижване.

Янг и съдружници, с развиването на схема терапията, стигат до общи 18 такива схеми, като ги разделят на пет тематични области на схемите, в зависимост от това каква потребност в ранното детство е прекъсната. Пример за таква област е “прекъсване и отхвърляне”, а за схеми под областта са “изоставяне/нестабилност”, “недоверие/злоупотреба, “емоционална депривация”, “дефектност/срам”, и “социална изолация/отчуждение”. Когато схемата се задейства, човек изпитва силни негативни емоции като тъга, срам, страх или ярост в ситуации, които не ги предполагат като вид или интензитет. За пример ако индивидът е преживявал чести критики от родителите е възможно да развие схема за “дефектност”, която да се активира по-късно в отношенията му с другите хора при неутрални ситуации, в които и участниците и самият индивид, както и това, което се случва между тях са много различни от реалността на детството.

Схема терапията включва и други концепти като режим на справяне, функционални и дисфункционални режими.

Различните схеми в различни ситуации и при различни хора могат да доведат до ред понякога противоположни поведения и чувства в зависимост от това какъв е стила на справяне на пациента. Тук моделът става малко по-контраинтуитивен.

Трите различни стила на справяне (или копинг стилове) според Янг са предаване, избягване или свръхкомпенсация и отразяват три различни начина за посрещане на болката на нашите житейски схеми. Предаването се състои в това, че човек се държи все едно схемата е вярна - предава се на нейното послание и пряко изпитва болката от нея. Ако човек например е живял в емоционално отчуждено семейство, предавайки се, той би избрал и партньор, който е емоционално студен. Избягването е избягване на ситуации, действия, контакти или дори чувства и мисли, които биха активирали схемата. Един типичен начин на избягване в нашето общество е злоупотребата с алкохол и наркотици, но може да бъде и някакъв вид социално отчуждение или пък избиране на “безопасни” професии и връзки. Свръхкомпенсацията е противоположна на предаването - индивидът минава в една “повсеместна” контраатака, като по всякакъв начин и често на висока цена се държи точно противоположно на това, което диктува схемата. Индивидът се опитва да бъде възможно най-различен от детето, което е бил когато схемата е придобита. Често той изглежда здрав и дори успешен, но схемата “просмуква” живота му - в стремежа си да я пребори той е краен, неефективен и ригиден. И трите вида поведения, макар по различен начин, най-общо имат като резултат едно “увековечаване” на житейския капан, правят го централен в нашия живот.

Освен стилове на справяне, моделът на схема терапията е обогатен и от концепта за режими на функциониране. Те са комбинацията от схема и поведения, които са активни в даден момент. Могат да бъдат дезадаптивни или адаптивни. Пример за дезадаптивен режим е “наказващият родител”, при който човек е изключително взискателен и безпощаден към себе си и околните. Друг пример е “ядосано дете”, при който индивидът изпада в преувеличен гняв като отговер на невинна забележка или лека фрустрация. Най-честият и адаптивен режим на нашето поведение би следвало обаче да бъде “здравият възрастен”, който да е в състояние да се противопостави на наказващия родител, да укроти ядосаното дете и да се държи и чувства по начин, съответен на ситуацията и реалността.

Целта на терапията е “победата” над схемите и дисфункционалните режими.

В своята работа терапевт и клиент се съюзяват срещу схемата и заедно я “побеждават”, така че тя да не доминира повече живота на човек. Той започва да се държи на начин съответен на настоящата реалност и неговия ресурс, а не на тези, когато е бил дете. Ако това е успешно и схемата вече не доминира мислите и чувствата на човек копинг режимите не са необходими, а най-активните функционални режими са тези на здравия възрастен и щастливото дете.

По подобие на когнитивната терапия, работата започва обучително и на когнитивно ниво. Човек се учи да разпознава водещите си схеми и активните си режими, а в последствие да ги оспорва и “оборва” емпирично и рационално.

Пациентите / клиентите започват да се борят със схемата и на емоционално ниво. С помощта на ролеви игри и образни техники те засилват ролята на здравия възрастен в живота им и се научават да го разпознаят и “отделят” от дисфункционалните детски и родителски режими. Здравият възрастен - първоначално терапевт, а в последствие - самият клиент изразява емпатия за това, което се е случило с детето или пък се противопоставя на свръхкритичен родител или насилник. По подобие на КТП се определят различни поведенчески и експериментални поведения, които клиентът / пациентът да изпълни извън сесиите, като разликата е в изходната формулировка - при схема терапията те ще таргетират схеми и дисфункционални режими (докато при КПТ ще таргетират например ключови когниции или когнитивни изкривявания).

Особено важна за схема терапията е връзката терапевт-клиент (пациент). Терапевтът има нелеката задача да е емпатично-конфронтиращ - изразяващ искреното си съчувствие за негативните емоционални преживявания на клиента, но и същевременно критичен към поведения и режими, които увековечават схемата и са дезадаптивни. Той също така има за задача да играе здравия възрастен в началото на терапията, особено когато този режим е твърде слаб. Схема терапията използва и един процес с интересното название “ограничено повторно родителство”. Терапевтът влиза в роля на един алтернативен “родител”, който се отнася към пациента / клиента така, както е съответно на реалността и нуждата на пациента / клиента, а не на собствените нужди, емоции, и дезадаптивни поведения, които би могъл да има истински родител или родители.

В заключение

Схема терапията е един по-нов и интегративен терапевтичен метод, който произлиза от и доразвива когнитивно-поведенческата терапия с модели и похвати, взаимствани от други школи - по думите на създателите психодинамична, гещалт, обектни отношения, конструктивистична и психоаналитична. Той повече от когнитивната терапия работи с ранния детски опит и преживелищни, образни техники, които въздействат директно на емоционално ниво. Първоначално методът е бил съсредоточен върху въздействие на характерологични пациенти или такива с труден достъп до мисли и чувства, с които д-р Янг и сподвижниците му са срещали затруднения прилагайки класическа когнитивно-поведенческа терапия. Методът постепенно се обособява в собствена терапевтична школа и се доказва като ефективен при ред емоционални и житейски проблеми, както и много много други разстройства, които не се класифицират като разстройства на личността.