Методът EMDR
EMDR накратко
EMDR е метод, който в последно време набира изключителна популярност с терапевтичните си възможности и особено с една преживелищна — жива, бърза и ефективна — преработка на проблемни спомени и учене, които стоят в основата на настоящите ни проблеми. Както и останалите методи, които практикувам, това е метод, базиран на доказателства — зад твърденията за ефикасност и ефективност стоят солидни статистики и изследвания.
Най-широка популярност методът добива заради ефективността си при лечение на посттравматично стресово разстройство (ПТСР). Емблематичен обзор на de Jongh и съавтори от 2024 г. обобщава резултатите от над 30 рандомизирани контролирани проучвания, като заключава, че методът е ефективен и безопасен при това разстройство. Същевременно трябва да се отчете, че методът не демонстрира значимо превъзходство спрямо няколко други метода, базирани на доказателства, като травма-фокусирана когнитивно-поведенческа терапия. Друг обзор на Simpson et al. от 2025 г. също заключава, че EMDR и травма-фокусираната КПТ показват съпоставими резултати, но отбелязва и ограничения в наличните изследвания (de Jongh et al., 2024; Simpson et al., 2025).
Протоколът за преработка в самата сесия е измамно прост и за страничен наблюдател може да изглежда странен. Представете си сесия, фокусирана върху конкретен травматичен спомен. Тя започва с кратко интервю, в което се снемат различните аспекти на преживяването, като се отделя специално внимание на всеки т.нар. „канал“ — сензорен, емоционален, когнитивен и телесен. След това започват серии от билатерална стимулация, за предпочитане визуална. Терапевтът движи ръка отляво надясно, а клиентът я следва с очи; следва кратка дискусия и това се повтаря отново и отново.
На фона на наглед простия протокол емоционалното преживяване по време на сесията често е изключително впечатляващо. Докато движи очите си, клиентът преживява спомени, променя картини, емоции и усещания, прави редица асоциации с други спомени, факти, хора от живота си и много други. Още по-впечатляващ е крайният резултат. Спомен, чийто емоционален товар клиентът първоначално оценява субективно на 8 от 10, може да завърши например с оценка 0 или 1.
Началото
Всъщност EMDR е открит по случайност от клиничната психоложка Франсин Шапиро в края на 80-те години на XX век. Историята е, че тя е травмирана от продължително и нелеко лечение на раково заболяване. Докато се разхожда в парк по време на възстановяването си, е обзета от спомени. Случайно започва да мести погледа си отляво надясно и обратно — бързо и систематично — и открива, че споменът, за който мисли, постепенно избледнява и става все по-малко емоционално натоварен. Повтаря и с други спомени и установява, че ефектът се възпроизвежда. Скоро след това, през 1989 г., Франсин Шапиро изпробва първия протокол EMD (все още само десенсибилизация; частта R липсва). Шапиро публикува контролирано изследване с 22 участници, преживели различни травматични събития (сексуални травми, нападения, войни и др.). Едната група получава процедурата EMD, а другата — контролна процедура, при която участниците си представят и описват травматичния спомен, без да извършват движения на очите. След това и контролната група получава EMD. Резултатите показват значително намаляване на симптоматиката свързана с травматичните спомени от единична сесия EMD, което се запазва и при проследяване след един и три месеца.
Оттогава протоколът еволюира, като още през 1991 г. се добавя и „R“ — reprocessing, или преработка, което самата Шапиро по-късно подчертава като най-съществената част от терапията. В интервю за Careers in Psychology тя казва: „Ако можех да се върна назад, щях да го нарека терапия на преработката (Reprocessing Therapy). Но сега то вече е твърде добре познато като EMDR терапия, за да направя това.“
Адаптивният модел на преработка на информацията
Концептуалният модел, на който се основава терапевтичният метод, е моделът на адаптивната преработка на информацията.
Как сме научили дисфункционалните патърни, които ни водят в кабинета на клинициста?
Моделът предполага, че мозъкът притежава естествена система за здравословно учене. Информацията, която идва от дадено събитие, се преработва по адаптивен начин, интегрира се в нашия житейски наратив, ресурсна база и т.н., а резултатът е адаптивно учене и създаване на адаптивни модели и шаблони (на мислене, емоции, поведения и т.н.).
Понякога обаче, според този модел, травматичните събития надхвърлят прага ни за преработка. Тогава информацията не се преработва адаптивно, което води до дезадаптивно учене и формиране на дезадаптивни модели и шаблони.
Целта на EMDR е да върне в обработка спомените, които са в основата на нашето проблемно учене, и да активира естествения процес на адаптивно учене и способността на мозъка (както и на тялото ни по принцип) да оздравява. След като се преработят „проблемните“ спомени, започва работа по настоящите спусъци и по бъдещия темплейт за адаптивна реакция.
В един класически терапевтичен план се работи в последователността минало — настояще — бъдеще. Често обаче този класически план се наглася според нуждите на терапията, човека или конкретния проблем. Често се работи и на „серии“ — минало, настояще, бъдеще, обратно към минало и т.н.
Защо пък билатерална стимулация? Защо бих си движил очите?
Краткият отговор е: защото работи. Защо работи обаче, не сме много сигурни (което важи за много неща, свързани с мозъка ни).
Отстрани EMDR изглежда като магия. Започват билатерални стимулации, често емоцията е силна, може да има сълзи. Човек разказва какво преживява (няма специфична инструкция, просто забелязваме всичко, което се случва) и описва различни асоциативни спомени, картини, емоции, усещания в тялото. Постепенно негативните емоции спадат, появяват се позитивни такива, човек учи някои неща наново. И всичко това става някак естествено, просто движейки очите и забелязвайки някои неща (понякога се налага и по-активна намеса на терапевта, но няма да навлизам в детайли тук). Как се случва това?
Съществуват няколко основни групи хипотези, като е вероятно някои различни отговори да действат в тандем. Ще щрихирам най-силно застъпените в научните изследвания и публикации.
Част от хипотезите се групират в психологически модели. Тези модели обясняват какво се случва с преживяването и спомена по време на EMDR, без непременно да прибягват до конкретни мозъчни механизми.
Хипотезата за натоварването на работната памет е широко застъпено разбиране за един от начините, по които терапията би могла да действа. Тя обръща внимание на ограничения капацитет на работната ни памет — една оперативна, координираща функция, която може да държи ограничен брой компоненти, с които боравим във всеки един момент. Когато тя е натоварена с движение на очите и травмиращ спомен едновременно, живостта на спомена намалява, създавайки психологическа дистанция от преживяното.
Хипотезата на ориентировъчния рефлекс се основава на естествената реакция на нервната система на нов стимул. Предполага се, че билатералната стимулация активира този рефлекс. Ако стимулът е безопасен, общият резултат е първоначална възбуда и последващо успокоение, което би могло да намалява емоционалната натовареност на спомена.
Други подобни психологически хипотези разглеждат извикването на спомена в спокойни условия като основа на настъпващо ново учене (класическо обуславяне и угасване на страха).
Психофизиологичните модели изместват фокуса към измеримите реакции на организма, свързани с релаксация или възбуда — например сърдечна честота, кожна проводимост, дишане и температура на пръстите. Най-общо, откритията са съвместими с хипотезата за ориентировъчен рефлекс (първоначална възбуда, следвана от релаксация при една дълга серия движения на очите), без непременно да доказват, че именно той е причината EMDR да работи.
Хипотезата, свързана с REM съня, е една от ранните хипотези, изказани от самата Шапиро. REM фазата се характеризира с ярки сънища. Според тази хипотеза движенията на очите при EMDR предизвикват мозъчно състояние, подобно на това по време на REM съня. Многогодишни изследвания на съня показват, че REM фазата изпълнява различни адаптивни функции, сред които е консолидацията на паметта чрез интегриране на емоционално натоварени автобиографични спомени в по-широкия контекст на житейския опит и знанията на човека. По-нови хипотези търсят повече прилики между ритмичните движения на очите при EMDR и процесите по време на бавновълновия сън. Те също имат ключова роля в консолидацията на спомените и свързването им с други знания и преживявания, дори когато между тях няма очевидна връзка.
Невробиологичните модели се опитват да установят как EMDR е свързан с функционирането и взаимодействието на мозъчните структури и мрежи. Използват се методи като функционален магнитен резонанс, SPECT, EEG и други образни или физиологични изследвания. Една от хипотезите предполага, че движенията на очите могат да променят взаимодействието между лявото и дясното полукълбо и така да подпомогнат извличането и свързването на спомени и асоциации. Други хипотези тръгват от централната роля на таламичните структури в интегрирането на телесните усещания, спомените, мислите и емоциите, както и в координацията между двете мозъчни полукълба — процеси, които са нарушени при посттравматичното стресово разстройство (ПТСР). Други насочват вниманието към конфигурации на мозъчната активност, които биха могли да засилят когнитивния контрол върху прекомерно интензивните емоционални реакции и така да допринесат за намаляване на общия дистрес. Най-общо, изследванията откриват мозъчни промени, свързани с успешното лечение, но все още не дават единно и окончателно обяснение на механизма на действие.
В заключение
EMDR е ефективен и клинично доказан метод, започнал съществуването си — парадоксално — по случайност. Първоначално се фокусира върху конкретната патология ПТСР, но впоследствие разширява приложението си и протоколите си и към редица други психични и житейски затруднения и психиатрични патологии. Методът залага на преживелищни техники за преработка на минало, настояще и бъдеще, които стъпват на естествената способност на мозъка за адаптивна преработка на информация и адаптивно учене. Методът заслужено добива все по-широка популярност и се превръща във все по-търсена клинична интервенция.
Използвана литература
Shapiro, F. (2018). Eye Movement Desensitization and Reprocessing (EMDR) Therapy: Basic Principles, Protocols, and Procedures. The Guilford Press. E-book edition. ISBN: 9781462535514.
de Jongh, A., de Roos, C., & El-Leithy, S. (2024). State of the science: Eye movement desensitization and reprocessing (EMDR) therapy. Journal of Traumatic Stress, 37, 205–216. https://doi.org/10.1002/jts.23012
Careers in Psychology. (n.d.). Interview with Dr. Francine Shapiro. https://careersinpsychology.org/interview/dr-francine-shapiro/
Landin-Romero, R., Moreno-Alcazar, A., Pagani, M., & Amann, B. L. (2018). How does eye movement desensitization and reprocessing therapy work? A systematic review on suggested mechanisms of action. Frontiers in Psychology, 9, Article 1395. https://doi.org/10.3389/fpsyg.2018.01395
Simpson, E., Carroll, C., Sutton, A., Forsyth, J., Rayner, A., Ren, S., Franklin, M., & Wood, E. (2025). Clinical and cost-effectiveness of eye movement desensitization and reprocessing for treatment and prevention of post-traumatic stress disorder in adults: A systematic review and meta-analysis. British Journal of Psychology, 116, 1128–1149. https://doi.org/10.1111/bjop.70005
Коментари